За свинските опашки и други свинщини.

За пореден път влязохме в световните новинарски хроники с  хайките, които „ловят” имигранти по границата ни с Турция. Повече от очевидно е, че тези хайки са нищо повече от сбирщина мутри, повечето от които имат и криминално минало. Звучното „Гоууу бак Търки” , „Ноу България, бак, гоу Търкия” обиколи медийното пространство за часове.

                                     

Гледайки клипчето, едновременно ме избива на смях, но в същото време ми става неприятно гледайки проснатите като военнопленници хора на земята, които се чудят какво по дяволите се случва с тях. Някак си представата ми за патриотизъм не се вписва в модела - батки с квадратни глави, крещейки  по анцузи  „Гоу бак” на хора вързани със свински опашки. Трудно можеш да обясниш на подобни особи, че подобни действия не само, че са незаконни, но са и противопоказни и нехуманни, а всякакви опити това да се изкара това като геройство и изпълнение на дълг към родината, са меко казано смешни и нелепи. 

Преминаването на границата на една държава не през обособените за това КПП-та е нарушение на суверенността на държавата и само по себе си, това действие е незаконно. Но значи ли това, че трябва всички да яхнем  АТВ-тата и да започнем да патрулираме с дружките дебнейки хора в гората? Според мен това е резултат от прекомерно гледане на уестърни. 

Представям си как станалият световно известен бай Динко Вълев от Ямбол, гледа поредният филм с Джон Уейн заедно с неговите приятели. В края на филма емоцията е толкова голяма, чувството за дълг едва се сдържа, и Динко, все още под въздействие на героичната музика, която тече по време на финалните надписи, се изправя пред всички и гръмко слага предложението на масата: „Пичови и нии го можим туй, с какво тоз Джон Уейн е повичи от наз? Хайди да бъдим и нии каубои! Нямами коне, но можим да използвами АТВ-та! Ша ловим имигранти и ша сма известни! Кой е с мен?”

И така се ражда една легенда! Животът на Динко от Ямбол никога няма да бъде същият.  Като малък винаги е мечтал да подражава на любимите се персонажи от малкия екран, но уви....съдбата му беше отредила нещо малко по-различно за него. Отиде бай Динко до месарският магазин, взе една тарелка кебапчета, две с кюфтета и два килограма пържоли. След това мина до избата, където наточи руйно вино за четата си. Накрая изкупи от местния смесен магазин всички налични свински опашки, „за всеки случай” – каза си той. Ето, че се случва. Една мечта вече е реалност. Студена мъжка сълза се спуска по брадясалата буза на Динко.

Честно казано, не знам дали точно така са се развили нещата, но не бих изключил напълно и този сценарии. Това, което се опитвам да кажа е, че всичко е толкова абсурдно и че не трябва да се подкрепят подобни начинания. Лошото е, че самият премиер ги поощри и даже искаше да ги награди за помощта. На следващият ден се осъзна каква глупост е изтърсил и започна да се оправдава и да казва, че не бил разбран. Какво ще се случи обаче ако при следващият „арест” от подобна хайка нещата не протекат толкова гладко. При евентуален смъртен случай, кой ще носи отговорност за това? Представяте ли си тогава какво ще се случи и какъв шум ще се вдигне?

Подобни граждански арести, подобни своеволия трябва да бъдат заклеймени като нехуманни и незаконни, както от държавата, която го направи в крайна сметка, но малко по-бавно от очакваното и доста колебливо, така и от обществото. Типове като Динко не трябва да бъдат снимани от националните телевизии, защото по този начин се превръщат в медиини звезди и е много вероятно от тях да се повлияят и други хора и това да доведе до създаването на други подобни отряди. Свинските опашки и цялата тая свинщина трябва да бъде прекратена, преди да се случи най-лошото, което е въпрос на време да стане, защото комбинацията – криминално проявени батки срещу потенциално опасни хора, който преминават нелегално границата ни е меко казано взривоопасна. Някои от тези хора има оръжия и нещата могат да станат грозни.

Нека оставим нещата в ръцете на държавата, която, макар и да не се справя по най-добрият начин, се опитва да овладее положението с наличните ресурси. Нека действаме разумно и законно в тези сложни времена, защото ако нещата продължават така, всичко ще излезе извън контрол, ще започнем да се „арестуваме”  на всеки ъгъл.  Утре комшията решава, че му вдигам шум и че е сигнализирал в полицията, пък те нищо не са направили. В следващият момент може да реши да вземе нещата в свои ръце, както и нашият герои, бай Динко, и като нищо мога да осъмна прикован на земята с ръце зад гърба, завързани здраво със свинска опашчица. Не мерси. Предпочитам да пребивавам в държава на законност и ред, а не в държавата на Динковците. Целият ни преход бе белязан от такива като него и видяхме, че така няма да се получи, така просто не става.